Demon with a soul and angel with mission, what a perfect combination.

Беше едва три часа през нощта, Джейк си беше легнал само преди два часа, защото до сега се занимаваше с различни документи около Академията. Напоследък слагаше подписа си върху разни хартийки по-често от колкото някои известни личности раздават автографи. Той сънуваше момиче заровила глава във възглавницата си, можеш еда чуе гласовете, които не й дават мира, телепатичните му способности бяха развити по такъв начин, че винаги се озоваваше в главата на някой необикновен. Напоследък самият той се беше превърнал в локатор за свръхестествени същества или по-скоро откриваше жертвите на вируса с помощта на способностите, които беше придобил именно заради него, но това му бе полезно, защото намираше хора, които се нуждаеха от помощта му. Гледката изчезна от ума му и той се събуди задъхан, това винаги му костваше доста енергия, а той и без това напоследък не разполагаше с много такава. Той се изправи и потърка очи, отправяйки се към банята. Сънуваше това момиче вече от известно време и осъзна, че е време да я потърси, макар и да бе три през нощта. Взе си дълъг душ, след това излезе и навлече черните си дънки, комбинирани с бяла риза, която бе леко разкопчана - не искаше да изглежда прекалено делови, накрая облече тъмно сивото си палто и излезе от апартамента си, заключвайки го.
Беше разбрал адреса на момичето,а  също й факта, че води не особено приятен живот, надявайки се, че ще успее да я убеди да промени това.
Обикновено се държеше съвсем нормално, взимаше черния мерцедес и изобщо не използваше способностите си, но този път реши просто да се телепортира близо до къщата. Знаеше, че шанса да изкара акъла на момичето е повече от голям, но все пак съня му бе повлиял и този път той действаше малко импулсивно. Само след минута стоене в близката уличка до къщата, той чу хлопване на врата, в посоката от която идваше се виждаше фигура на момиче. Джейк се приближи на известно разстояние, като реши да не прекъсва разговора на момичето, който видимо тя водеше сама, но всъщност той знаеше, че не е съвсем така.
-Всъщност, аз Ви познавам, госпожице Хартли*!  Вие мен едва ли. -Джейк се усмихна по неговия мистериозен начин, който винаги объркваше събеседника му. -Не е нужно да прекъсвате разговора си заради мен! -кимна към духа, можеше съвсем леко да долови присъствието му, защото сетивата му бяха наистина изострени, но нищо повече. -Съжалявам, ако съм ви изплашил, пет часа сутринта наистина не е най-удобното време за посещения!