more days to come, new places to go. i've got to leave, it's time for a show. here i am. just like a hurricane.

clarissa whittemore

#age: 17

#race: student

#gift: time travel

#other: speak french and german , great artist, has an imaginary friend called john smith, sociopath, has hallucinations

#fc: jenna-louise coleman

Нямах никаква идея какво точно искам да правя, но знаех едно, че не ми се стои тук. Набързо излязох и се потопих в "прелестните дерби" на това малко градче, чиито жители можеха да се състезават за наградата "най-досаден жител на планетата Земя". Конкуренцията беше просто убийствена. По едно време хората около мен започнаха да стават прекалено досадни, затова се скрих в първото заведение, което видях. Не очаквах там да е кой знае колко по-различно, но не можеше и да е по-зле. Седнах на бара и тъкмо си поръчвах едно двойно уиски, когато забелязах, че към мен се е насочила една нeпозната фигура, която седна до мен. Мъжът естествено веднага ме заговори, колко предвидимо само
-Не си ли много малка, за да си тук?
-Да, но красавиците като мен винаги имат по някой друг скрит номер
-И какъв е твоя?
-Ако ти кажа вече няма да е скрит, нали така?
-Хм.. права си. Интересно тогава, защо си нацупила сладкото си лице толкова много тогава?
-Защото мразя всички, дори цялата Вселена
-Изглеждаш твърде мила, за да е истина
-Повярвай ми само изглеждам така
-И какво толкова ти е сторила Вселената, за да я мразиш?
-Прекалено много неща
-Е, аз имам много време, така че можеш да ми разкажеш
-Ако го направя после ще ти се случи нещо много лошо
-Аз не се страхувам, малката, така че говори спокойно
-Добре, щом толкова настояваш ще ти кажа, но спри с това "малката" или ще стане лошо за теб
-Е,хайде, изцяло съм в слух
И тогава започнах да му разказвам моята история, която се състоеше в няколко части:
Историята на красивата г-ца Клариса Уитмор е изпълнена само с драма, но и малко привкус на лудост, въпреки че тя определя живота и миналото си като "перфектни", а истината пази в тайна. Това е и нейната най-голяма тайна. Родена е и е израснала в в този странен и непредсказуем град. Има всичко, което едно момиче може да иска, но това не и е достатъчно. Въпреки че, живее като истинска принцеса и всичките и капризи се задоволяват всячески, Клара винаги иска все повече и повече. А желанията и започват да придобиват все по-големи размери.
Семейството и е едно от най-богатите, като дори една бабите и се пада с аристократична кръв, от която се "отказва" в името на любовта си, което Клара както повечето я наричат, намира за ужасно глупаво. Но хубавото е, че семейството запазва статуса си в обществото, заради майка и, която е от друго аристократично семейство.
Девойката израства наистина разглезена. Мисли си, че светът и принадлежи и тя е неговата кралица, която всички трябва да слушат и да и служат вярно и завинаги. Точно това я кара постоянно да създава интриги, една от които минава всякакви граници. Защото лъжите и клюките измислени от Клара стават причината за самоубийството на едно бедно момиче, което учи в същото училище. Но дори и след тази трагедия г-цата не се променя. Продължава си в същия дух.
Но всъщност само едно нещо се променя в нея, нещо което тя успяваше да прикрива докато е по-малка, но сега ставаше неконтролируемо. А именно нейния въображаем приятел, който просто наричаше Джон Смит  и срещите им, през което обикаляха назад във времето или напред в бъдещето. Родителите и знаеха за проблема, но никога не и бяха обърнали голямо внимание, докато не се случи този инцидент, и не бяха осъзнали, че дъщеря им все по-често и по-често започваше да им говори тези си нейни измислици. Дори тайно без тя да подозира и даваха лекарства, но те не помагаха изобщо, което ги принуди да я затворят в лудница, където лекарите им обясниха, че тя си живее в свой собствен свят, а лошите неща, които върши, са просто начин да привлече вниманието на всички към себе си, защото страдала от мания за величие. Но още след първата и среща с психолозите там и само няколко часа след като я бяха закарали на сила там, а г-цата избяга и се върна отново у тях, заявявайки че повече никога няма да се върне там. А всъщност момичето говореше истината и беше жертва на собствената си дарба.
След това от нейна страна започват все по-странни прояви - забъркване с наркотици, арестуване за неприлично поведение и какво ли още не. Родителите и се виждат в чудо, прикривайки всичките и ужасни прояви да не се разгласят и да не се говори лошо за единственото им дете, но направо свалят ръце от собствената си дъщеря след време. Точно тогава разбират за академията и решават, че това е идеалното, място за дъщеря им и може би единственото, което може да я промени, ако това изобщо беше възможно.  
-Интересна история, малката, но не вярвам да е твоята. Сигурно си гледала някой филм и сега ми разказваш сценария му, за да се правиш на интересна и недостъпна. Много по-лесно щеше да бъде ако ми кажеш, че не те интересувам
-Мразя, когато ме подценяват
-Тогава не си измисляй толкова откачени истории, накрая ще свършиш в лудницата
-Вече бях там, така че няма да е нещо ново за мен
-... щом казваш, ще се направя че ти вярвам
-Знаеш ли, мислих си, че си по-забавен и готин, но съм сгрешила, отегчи ме до смърт. Бих гледала с удоволствие как някой психопат те измъчва, вади някой от органите ти и те кара да го изядеш, докато бавно и мъчително умираш. Но дори и това би било твърде хубава смърт, за някой идиот като теб. Загуби ми половин  час от прекрасния ми живот. Това е повече от ужасно
-Ти си ненормална!?
-Знам, но точно в това ми е чара. А сега се разкарай колкото се може по-бързо или сама ще изпълня, това което ти казах по-рано. О, и не забравяй да ми платиш питието, все пак ти черпиш
Мъжът ме изгледа странно и леко притеснено, но все пак реши да се вслуша в думите ми и направи точно това което му бях казала

we're all stories in the end just make it a good one, eh