even hell can get comfy once you've settled in;

DELANEY HARTLEY;

Пътуваше към Клиърбук, още няколко минути и щеше да си бъде вкъщи, на топло, сгушена измежду десетките възглавници и меките одеала върху пухения дюшек. Още няколко минути и вече нямаше да се тревожи за нищо. Посещението при родителите й мина особено безболезнено. обикновено ставаше жертва на всякакви упреци като започнем от "Още ли си същата откачалка?" до "Кога ще се върнеш тук, малка глупачке?"Майка й, строга, педантична жена, която обичаше правилата, а още по-обичаше те да бъдат спазвани, никога не показа привързаност или обич към дъщеря си. Въпреки, че Ди предпочиташе да си останат с такива взаимоотношения, хладни и неангажиращи. Не си падаше по изблиците на драми и караници, като може би само по това се различаваше от майка си. Скапаната старица с всяка изминала година ставаше още по-фамозна с караниците си и крясъците. Баща й беше мълчалив, навъсен човек, който прекарваше времето си в прашната библиотека, заобиколен от своите налудничави проучвания и окъсани книги. Рядко си говореха, а когато това станеше веднага започваше с глупавите си теории, защо Деланей е такава.
Пътуваше в автобуса, като мислите й препускаха в миналото, отново свързани с родителите й. Когато извърна поглед на съседната седалка се беше настанил мъж. Потърка слепоочието си, като стисна изнервено очи. Мъжът вече стоеше от лявата й страна, наблюдавайки я глупаво.
-Какво искаш?-изшушука тихо, като внимаваше околните пътници да не я чуят.
-Просто ми беше скучно и реших да те намеря.
-Скучно ли? И за това реши да вгорчиш пътуването ми, ама че си гений.-Ди извъртя глава настрани.
-Майка ти отново откачи.
-Знам.
-Още не е приела, че ни виждаш и говориш с нас, но когато дойде в нашия свят лично ще се постарая да и натрия носа и да съжалява, че толкова години не вярваше на собствената си дъщеря.

В главата на Деланей изникна още един спомен.
-Стига остави ме, моля те мамо!-сълзите на малкото момиче се стичаха по зачервените й страни, обаче жената нямаше намерение да спре. Имаше плам в очите, сякаш дявола бе влязъл в главата й, карайки я да върши това. Стискаше момиченцето за ръката, като я дърпаше надолу по стълбите.
-Ти си луда! Луда си! Как можа онзи горе да ме дари с теб, изчадие такова.-баща й стоеше на масата, дори не трепна, когато видя жена си, която влачеше детето по стълбите.
-Моля те мамо, не там. Там е тъмно и студено!

-Хей, Ди! Знам, че не си заспала, обърни ми внимание.
-Пътувам, Ник. Моля те, поне за един час ме оставете сама.-повишила тон, събра няколко учудени погледи, а една от лелките я гледаше сякаш и беше откраднала вестника от ръцете. Често и се случваше хората да я гледат, а и често беше навестявана от духовете. Ник, той беше с нея още когато Ди започна да ги вижда. Когато майка й я буташе с дни в мазето, той беше единствената и закрила и приятел.